Как психиката влияе върху болестите на тялото
Дори в античната медицина в страни като Китай, Индия и Гърция лекарите в своята работа разчитали на знанията за взаимното въздействие на душeвността и телесните болести. Така Платон написа, че „ най-голямата неточност при лекуването на заболявания е, че има лекари за тялото и лекари за душата, само че единият е неотделим от другия “. „ Тялото е подчинено на душата и е нейният орган “, сподели Н.А. Бердяев.
Съществува специфичен език за другарство сред душата и тялото: душата боли и се „ оплаква “ – тялото приема душевната болежка, отговаряйки с болежка, отоци и активизиране на защитните сили в тялото. Не бива да очаквате от тялото си, че то автоматизирано ще промени програмата от задания. Без значение какъв брой умно е тялото ни, то ще работи със старите указания, до момента в който получи нови.
Причините за психосоматични болести могат да бъдат доста. Например, по този начин наречената вторична изгода е, когато заболяването „ служи “ на избрана цел. Човек може да се разболее, с цел да притегли вниманието на някого, с цел да бъде съжаляван, или да заобикаля да върви на работа да вземем за пример. Също по този начин, заболяването може да възникне в отговор на думите и фразите, които произнасяме, на които тялото реагира, като заповед. Например: „ това е едно непрестанно главоболие “, „ седи в черния ми дроб “, „ сърцето ми се разрушава “, „ очите ми не го виждат “, „ не го меля “, „ по-добре е да умра ” и други
При мощна прочувствена обвързаност към човек, при положение на „ обединение “ с него, с изразени форми на взаимозависими взаимоотношения, физическият признак може да се образува вследствие на идентификация с човек, който има сходен признак или заболяване. Тоест човек може да се разболее от една и съща болест „ дружно “ с някого или даже изцяло „ за различен “ човек, непосредствен до сърцето му.
Болестите могат да зародят и посредством подстрекателство. Това се случва, когато концепцията за съществуването на болест се приема от човек на неумишлено равнище без филтри и дължима сдържаност. И тогава вярата в съществуването на заболяването задейства болестната стратегия в организма. Травматичният опит от предишното може да бъде причина за болестта. Това прекарване като че ли се отпечатва върху тялото.
Нашето тяло е проектирано като автоматизирана скоростна кутия:
всичко е настроено, всичко работи, всичко е автоматизирано, всичко е програмирано. Как се програмира? Много просто. Нашето отношение към събитията от предишното и сегашното, нашите хрумвания, нашите вярвания и закодирани в тъканите и клетките на тялото страсти. С нашите думи и мисли. Нашите недоволства, яд, болежка, виновност.
Важното е не КАКВО се случва, а КАК го живеем. И това КАК дефинира нашето освен психическо, само че и телесно здраве.
Всяко заболяване постоянно има няколко аргументи и несъмнено тези, които са учредени на нашите вътрешни спорове, са най-важните. Всяка част от мозъка управлява избрани органи и системи. Например ставните болести са претърпян вътрешен спор на самообезценяване, т.е. прекарването на нечия безполезност и крах в нещо, на негова безполезност.
Бъбреците са спорът на „ бежанеца ” и невъзможността да се задържи или „ маркира ” територията. Състояние, когато човек се усеща зарязан и самичък.
Черен дроб – боязън от апетит и боязън за оцеляването ви.
Жлъчният мехур боледува от прекарването на яд заради нарушение на персонални граници или експанзия от някой – провокации, унижения, изнудване и така нататък
Щитовидна жлеза – спор „ да не бъдеш прекомерно муден “, боязън да не си в точния момент, да бъдеш „ по-висок, по-силен, по-бърз “, както и спор на изтощение.
В взаимозависимост от това по какъв начин човек претърпява събитията, ще се задействат избрани заболявания на органите. Ето по какъв начин работи програмирането. И тялото търпеливо ще чака нови избори за нови поръчки от нас.
Информираността и желанието остават основните детайли на трансформацията. И най-важното тук е „ диалогът “ с тялото – с неговото схващане и с неговото несъзнавано, което съхранява прекомерно остарелите указания и стратегии.
Човек би трябвало единствено да се обърне към тялото, да зададе въпрос и да го изслуша, и то ще отвори онази стратегия на душата, която закотвя програмата на заболяването в тялото.
Защото знаейки по какъв начин сме основани и по какъв начин можем да помогнем на тялото си, даже чудеса като изцелението се трансформират в наше всекидневие.
Автор – Валерия Ершова
